Светът на изкуството и вдъхновението

Изглежда, че ренесансовите творци продължават да обогатяват световното културно наследство и 500 години след смъртта си, тъй като техните произведения често прекарват векове скрити от обществеността на тайни или напълно очевидни места, преди някой да ги открие и сподели със света. Най-новият случай са 2 картини, изпълнени с маслени бои, които бяха открити във Ватиканските музеи преди няколко дни. Всъщност картините са били там, където им е мястото, само ние не сме знаели за това, поне досега. И това не са били какви да е картини – германският историк на изкуството Arnold Nesselrath казва, че става въпрос за творби с несъмнено по-високо качество от тези, които се намират в същата зала.

През март 2015 г. във Ватиканските музеи започнаха реставрационни работи, които трябваше да приключат по-късно същата година. Между другото, работи се извършват и в Залата на Константин, където бяха открити двете нови творби. Залата на Константин е получила името си от темата, която украсява стените ѝ. Самите стени великият маестро не успява да завърши, тъй като преждевременната му смърт му попречва. Неговите ученици ги довършват по негови скици, изобразявайки сцени от живота на император Константин Велики. Въпреки това, двете открити творби показват, че Rafael все пак е успял да завърши нещо.

Реставраторът Fabio Piacentini потвърди, че сега е напълно сигурно, че двете алегорични фигури на стената са дело на самия Rafael. Едната фигура представлява Приятелството, а другата – Справедливостта. Piacentini казва, че картините са изпълнени с техниката „маслени бои върху стена“ – много необичайна и специфична техника. Реставраторите започнаха почистването и забелязват прецизността на щрихите, типична за маестрото. Особено върху роклята на една от алегоричните фигури се виждат прекрасни движения с четка и тониране от зелено към синьо. Всъщност Rafael е имал специална техника „на топло“ – нанасял е плътен слой естествена смола, докато е топла, а тя, след като изсъхне, се е държала като платно.

Rafael е бил творец, който е обичал да експериментира и да опитва нови техники. Знае се, казва Arnold Nesselrath, че е искал да направи цялата Зала на Константин в гореспоменатата техника, но за съжаление е живял само колкото да направи тези две картини. Останалата част е изпълнена по традиционния начин.

Rafael Sanzio da Urbino, известен просто като Rafael, съставлява голямата тройка на ренесансовите майстори, заедно с Michelangelo и Leonardo. Той е бил невероятно продуктивен и е оставил след себе си голям брой творби, въпреки смъртта си на 37-годишна възраст. Повечето от неговите творби могат да бъдат намерени именно във Ватиканския дворец и неговите работи там представляват централната и най-важна част от неговия опус.

Залата на Константин е една от стаите, за чиято украса папа Юлий II наема тогава младия Rafael. Тези зали е трябвало да бъдат приемни зали на папата, а изключителните творби по стените им имат стойност, подобна на тези на Michelangelo в Сикстинската капела, която се намира недалеч от тях. Предполага се, че папата е искал творбите на младия творец да засенчат тези, които е поръчал предишният папа, Александър VI. Интересно е, че и папата, и маестрото са починали, докато е дошъл редът за изписването на Залата на Константин. По стените ѝ е изобразен триумфът на християнството над езичеството, но самата зала е по-малко популярна от останалите поради простата причина, че се знае, че е правена от ученици, а не от маестрото. С това ново откритие това може да се промени.